Читателят носи в себе си отговора на всеки въпрос, който го вълнува. Това каза писателят и минералог Иван Митев.

Според него животът на читателя се състои в хранене на неговия „Аз“. „Той търси съгласие със своето виждане за нещата. И независимо какво му разказваш – дали спомен от детството, приключенска история или футболен мач, ти трябва да го накараш неусетно да извърне поглед от видимото и да го насочи към дълбините на своята душевност. Това би трябвало да прави стойностната литература – да води по пътеката към неуловимото, изумителното, невероятното и вълшебното“, каза Митев. Разказите му „Тя ще дойде всеки миг“, „Апология на българо-американските отношения“ и „Виенски щрудел“ са публикувани в актуалния брой на списание „Съвременник“.

„Магията от общуването със „Съвременник“ усетих по време на следването си. Оттогава досега списанието поддържа изключително високо

Започва Седмият национален литературен конкурс за поезия и проза „Станка Пенчева“. Той е посветен на известната българска поетеса и е под надслов „Дървото на живота“. Организира се от 2012 г. насам, на всеки две години, със съдействието на Съюза на българските писатели, обявиха организаторите от Община Стралджа.

Конкурсът е в две направления – поезия и проза. Авторите могат да участват с до три стихотворения и до три разказа или есета в размер на пет машинописни страници. Срокът за представяне на творбите е до 21 октомври. Подробности за регламента са публикувани на сайта на Община Стралджа.

Литературната надпревара е под патронажа на кмета на Стралджа и за пореден път е част от културната програма за празника на града – 8 ноември, когато църквата почита свети Архангел Михаил.

Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен

За силата на майчината любов пише Христина Блумфилд в новия си роман. „Майка“ е пета книга на българо-английската авторка, но е първата, която излиза на български език, съобщават издателите от „Либра скорп“.

„Майка“ разказва историята на Теа, която е разделена от дъщеря си в първите часове след раждането . „Предадена от собственото си семейството и от бащата на детето си, тя прави всичко възможно да я намери. Желанието на Теа да си върне дъщерята е толкова голямо, че изненадва не само семейството й, но и полицията. Разследването разкрива, че нейното бебе е едно от многото деца, продадени през годините“, разказват издателите.

Още от самото начало авторката представя сцената на насилствената раздяла между майка и бебе като един съществен момент и отправна точка за разгръщане на същинската история, пише Полина Иванова, която е редактор на книгата. Според нея Христина Блум

Предстои издаването на комикс, посветен на Варненския халколитен некропол. Това съобщи авторката Елена Владова по време на представяне на изложението „Алея на книгата“ на репортажния комикс за раннохристиянския манастирски комплекс в местността Джанавара край Варна. 

Както информирахме, той излезе през есента на миналата година по проект, подкрепен от Община Варна. 

В основата на сценария стои интервю с археолога Александър Минчев, ръководил проучванията на Джанавара. В държавите, където комиксът е популярен, е нещо обичайно да се разкаже журналистически материал в този вид, каза Владова и добави, че прави всичко възможно да развива жанра и в България. 

Тя припомни, че заедно с Русев имат три съвместни издания и сега работят по ново, посветено на Варненския халколитен некропол. Рисуваните истории са начин да се представи сериозна информация за всякак

Освен с лексиката и граматиката, преводачът трябва да бъде много добре запознат също и с манталитета на хората в страната, с чийто език работи. Това каза преводачката от български на италиански език Джорджа Спадони. Тази вечер тя ще участва в онлайн дискусия, посветена на темата за превода и на възприемането на българската литература в Италия.

„Има моменти, в които можеш да разбереш думите и те са много ясни, контекстът може би също, но те просто да не се връзват. Много суха материя е да гледаш само думите и тяхното значение, затова е много важно да знаеш как работи езикът“, смята Спадони, която е носител на наградата „Полски кот“ (2024) за превода на италиански на сборника „Всички на носа на гемията“ на Деян Енев.

По думите българският и италианският език имат много сходства помежду си, като даде за пример „богатата&